Какво представлява Денят на благодарността и защо празникът е толкова важен за американските семейства?

Всеки последен четвъртък на ноември милиони американски семейства се събират около отрупана трапеза. Във въздуха се носи аромат на печена пуйка, тиквен пай и сос от червени боровинки. Това е Денят на благодарността - празник, който е дълбоко вкоренен в американската култура. Но зад познатата картина на семеен уют и благодарност се крие сложна история, изпълнена с митове, политически ходове и противоречиви гледни точки. Какво всъщност празнува Америка?

►Митът за "Първия ден на благодарността"

Популярният разказ, преподаван в американските училища от десетилетия, ни връща в 1621 г. Според него, след тежка първа зима в Новия свят, пилигримите от Плимутската колония (днешен Масачузетс) успяват да отгледат богата реколта благодарение на помощта на индианците от племето Уампаноаг. В знак на благодарност, заселниците канят своите местни съседи на тридневен празник, споделяйки храна и мир. Тази идилична картина на хармония между две различни култури се е превърнала в основополагащия мит на празника.

►Историческата реалност: Празник на реколтата, а не на благодарността

Историческите факти обаче рисуват по-нюансирана картина. Събитието от 1621 г. наистина се е състояло, но участниците в него не са го наричали „Ден на благодарността“. За силно религиозните пилигрими, ден на благодарност е бил ден за пост и молитва, а не за пируване. Събитието е било по-скоро традиционен английски празник на реколтата. Освен това, макар отношенията с племето Уампаноаг първоначално да са били прагматично сътрудничество, през следващите десетилетия те се влошават драстично, водейки до кървави конфликти като Войната на крал Филип. Романтизираната история за приятелството между пилигрими и индианци е популяризирана едва през XIX век.

►Как празникът стана национален: Усилията на една жена и един президент

Заслугата Денят на благодарността да се превърне в официален национален празник се дължи до голяма степен на Сара Джозефа Хейл, влиятелна писателка и редакторка на списание от XIX век. В продължение на 17 години тя води неуморна кампания, пишейки статии и лични писма до петима американски президенти. Нейната цел е да създаде празник, който да обедини нацията. Усилията ѝ най-накрая се увенчават с успех през 1863 г., когато в разгара на Гражданската война президентът Ейбрахам Линкълн издава прокламация, с която обявява последния четвъртък на ноември за национален ден на благодарност. Мотивът му е ясен – да се насърчи чувството за единство в една дълбоко разделена страна.

►Модерните традиции: От пуйката до парада

Днес Денят на благодарността е немислим без няколко емблематични традиции. Централно място на масата заема печената пуйка – избор, който вероятно се дължи на факта, че птицата е била голяма, дива и достъпна за първите заселници. Друга любопитна традиция е президентското помилване на пуйка. Въпреки че корените ѝ са по-стари, тя е официализирана от президента Джордж Х. У. Буш през 1989 г. и се превръща в ежегодна забавна церемония в Белия дом.

⇒ Празникът не е само храна

Празникът не е само храна. От 1924 г. насам парадът на универсалния магазин Macy's в Ню Йорк се е превърнал в незаменима част от сутринта на Деня на благодарността, известен със своите гигантски балони с образи на популярни герои. За милиони американци денят е свързан и с американски футбол, като мачовете от NFL са традиция, събираща семействата пред телевизорите.

► Другата гледна точка: "Национален ден на траур"

За много от потомците на коренното американско население Денят на благодарността не е повод за радост. От 1970 г. активисти от организацията "Обединени американски индианци от Нова Англия" организират протест на същия ден в Плимут, наричайки го "Национален ден на траур". За тях празникът символизира началото на геноцид, кражба на земи и систематично унищожаване на тяхната култура. Техният протест цели да разсее романтичния мит и да напомни за страданията на предците им след пристигането на европейците.

Така един и същи ден носи коренно различни значения. За едни той е символ на благодарност, семейство и национално единство, а за други - болезнено напомняне за загуба и несправедливост. Тази двойственост превръща Деня на благодарността в нещо повече от празник - той е отражение на сложната и често противоречива история на самите Съединени щати.